За втори път създавам свой блог. Преди много години лекарката в училище ме посъветва да си водя дневник, защото страдам от синдрома на единственото дете и имам нужда да споделям преживяванията и чувствата си с някого, без да бъда съдена или оценявана.
Тогава тази идея ми се стори доста странна и налудничава, но с течение на времето установих, че всеки има нужда да бъде слушан, а какво по-добро място от Интернет.
Липсата на визуален контакт скъсява дистанцията, още повече че в собственото си блог пространство всеки е господар и може сам да определя с кого да общува (за разлика от реалността). Тук се чувстваш свободен да кажеш каквото мислиш, чувстваш или просто винаги си искал да кажеш, без това да носи определени последствия.
По тази причина реших да "оградя" това си лично пространство :))))))
Публикации
Честито, жив и здрав да ти е и много да те слуша. Голям да порасне и само хубави моменти да ти носи :)
ОтговорИзтриванеБравос :)
ОтговорИзтриванеСега остава и да пишеш интересни неща в него - ура, ура, ура :)))
Която и да си... защо пиша тук... а да, четох един виц при Паро и толкова ми беше смешен, че реших да разгледам последователите му, хаха :)